Опазване на родовата памет: Пуне Колев, Благодетеля от Сливница, Софийско

Да помним • Да пазим • Да предаваме

„Най-ценното, което можем да оставим на следващите поколения, е паметта за нашия род и делата на предците ни.“ (Пуне Колев, Благодетеля)

1. Първо издание на книгата през 2013 година: „Родът на Пуне Колев Благодетеля от Сливница, Софийско“. Книгата е подарък за представителите от рода от Стоилка Арсова, за да помнят и пазят.

2. Второ разширено издание на книгата „Пуне Колев, Благодетеля от Сливница, Софийско!“ (без родови таблици) е отпечатано от 2019 г. в три тиража.

Над 1500 книги са подарени на младежи и жители главно от Софийския регион, като пример за опазване на родовата памет. Останалите около 1000 броя се предвижда да се разпространяват с цел събиране на средства за каузите на Фондацията.

Израснала съм с разказите на моя дядо Лозан за историята на рода, за почитта към Бога, за традициите и пазенето на родовата памет. След като почина през 2000 г., остави в наследство вещите на дедо Пуне и главно книги, свързани със Сливница, Сръбско-Българската война, родови снимки, писма, крепостни актове за покупко-продажба на имотите от Емин Бей, изпълнителен лист от Батенберг до Емин бей и някои вещи, принадлежали на неговия първороден син Лозан Паунов и синовете му Григор и Рангел Лозанови. Сред завещаното от дядо Лозан имаше и Библия, печатана 1885 г. в Ню Йорк. На празните страници предците ми бяха изписали важни имена и събития по време на участието им в Балканската и Междусъюзническата война.

През 2009 г. при неясни обстоятелства Библията изчезна заедно със записките. Тогава разбрах, че има едно познание, което безвъзвратно ще си отиде, ако не се запамети на хартия. Това беше и поводът да искам да се събере ведно всичко писано и неписано, свързано с рода и историята на селището. За съжаление нямах достатъчно време, което да отделя на един такъв труд. Тогава изненадващо през 2009 г. един много близък приятел по линия на старо кумство: Александър Илиев, от известния в Сливница род Кенини, доведе у нас д-р Димитър Колев и го представи с думите „Докторът вече е правил родови проучвания за много фамилии от околията, виж, поговори с него, може да се разберете“. Тогава заедно с баща ми Григор Лозанов Григоров му разказахме историята за Дедо Пуне. Видях пламъка в очите на доктора и почувствах, че това е човекът, благодарение на който историята за рода на дедо Пуне ще види бял свят. Още повече, че с доктор Колев се оказахме роднини по линия на Славена Митова Гетова от род Доворичинци от с. Опицвет, съпругата на първородния син на дедо Пуне, Лозанко Паунов.

С голяма всеотдайност, в период на три години, той обиколи села и паланки, за да издири писани и неписани сведения за над 400 преки наследника и още толкова свързани с тях. Ще опиша труда му с неговите собствени думи: „Турили сме си главата у трънье, па да стане що че стане. Тражиме родата на Пуне и Босилка по общински и църковни регистри за раждане, венчавки и умиране, у държавен архив и по общините. Има ги запазени от 1893 г. (добре че са ги запазили). За некои от умрелите ги търсихме по сите гробища. Некои от родата с охота, други зорлеволно, а малцина изобщо не ни предоставиха пазените смъртни актове, свидетелства за венчаване и раждане. На некои паметници ги четохме вечер с фенерче или снимахме с фотоапарат със светкавица. Влачихме се по селата, където има потомци, пеша, с автобуси, маршрутки и леки коли. Само със самолет не сме ги търсили. Виж, друго е да се вмъкнеш в свободната световна енциклопедия Уикипедия, но там имаше само за Пуне и то сбъркано. За тия у чужбина: от родата им тук са сведенията. Опитахме се да измъкнем нещо от регистрите по ЕСГРАОН. Нищо не излезе полезно за нас. От това, което видехме излезе, че по регистрите на ГРАО, ако искаш и да се одереш, не можеш да направиш родословно дърво. Изобщо не можеш да разбереш и да свържеш една жена, за кого е омъжена, за мъжа или за братята му ли, или за свекъра си. За мъжете е още по-засукано и трудно“.

Когато видях, че идеята ми има големи шансове да се реализира, поканих и другите съавтори Мара Карапетрова (леля Мара) и отец Георги да се включат в книгата с техните спомени и родовата си история. Отец Георги ни предостави материали и документи за ктиторската дейност на Пуне Колев, както и писмените свидетелства на свещеник Димитър поп Янакиев и историята на църквата. Мара Карапетрова със съдействието на Ася Ковачева помогнаха изключително много и в коректорската и редакционна част на първото издание. Съдействие ми оказаха и Ваня Кръстева от с. Петърч, наследник на Милица Паунова Колева, Иван Кузунджийски и Георги Йовков, наследници на Димитър Паунов Колев, както и баща ми Григор Лозанов и Илия Балабанов, наследници на Лозанко Паунов Колев.

След излизането на книгата гражданите на Сливница и община Сливница показаха своята признателност към дедо Пуне с поредица от събития. През 2014 г. беше удостоен посмъртно със званието „Почетен гражданин на Сливница“. През 2018 г. бе учредена награда на името на дедо Пуне от община Сливница за Дарител на годината.

Днес имам нова мисия: ако е по волята Божия, да съдействам за възстановяването на първата прогимназия в Сливница, строена през 1900 г. с благодетелството на Пуне Колев. И тази задача я чувствам както тогава, когато беше открадната Библията и все едно някой даде знак, че трябва да се пази това, „що е завещано от дедите“.

И всеки, който иска и се чувства съпричастен на това дело, нека ми пише. Търся съмишленици.

Стоилка, потомка · Откъс от книгата